Палачинкова къща
За малки, големи и не само за деца
 
  
Открихме я случайно през един слънчев неделен следобед по детската врява, която се носеше от градината. Тъкмо беше навършила пет дни. Погледната отвън, Палачинковата къща се откроява с подкупваща естественост на фона на помпозните драгалевски къщи около нея. Усещането не е измамно, нито повърхностно - то присъства във всеки детайл, от първата стъпка в двора, през посрещането от лъчезарните собственици, които приемат всеки като личен гост, до обслужването и, разбира се, менюто. Домашен уют, голямо желание и малко палачинки, останали от сутринта, е историята на къщата, която се е родила като идея само преди няколко месеца.
 
Прекрачихме прага и се озовахме в изискан малък салон. През отвора на липсващата врата зад него се виждаше запалената камина и другия салон, в който няколко малчугани бяха далеч от приключването на рожден ден, докато майките им търпеливо бяха заели съседната маса. В други заведения винаги има някой, който да направи гримаса от детската глъчка, но тук това е трудно да се случи. Човек не идва просто за да изпълни задължението си към стомаха – тук само за няколко хапки време успяхме да се върнем в детството, а след това светът неминуемо изглежда по-различен.
 
Менюто пристигна с каничка вода и широка усмивка. Макар и да е кратко (със солени палачинки, сладки палачинки и толкова), изборът не беше много лесен. За малко да се изкушим и да измислим своя комбинация за плънката от списъка с отделни съставки, но все пак се доверихме на проверените вкусове. Спряхме се на една палачинка с риба тон (4.60 лв.) и след дълга борба между български или френски сирена, избрахме втория вариант (5.50 лв.). За десерта обаче решихме да помислим още малко.
 
Първата палачинка, с риба тон, пристигна сравнително бързо - ухаеща отдалеч, с резенчета кисели краставички и маринована чушка във формата на рибена кост. Тази със сирена (ементал, синьо сирене и кашкавал) беше във формата на топла и буквално усмихната муцунка, с очички от картофено пюре и кашу и носле от копър, с аромат на горещ огън. Още докато размишлявахме кое вино е по-подходящо за тях, чиниите бяха изпразнени от съдържанието и при това положение сладките палачинки се оказаха неизбежно продължение. Към тази със сладко от ягоди и другата с домашен мед, конякът се присъедини съвсем естествено. Той беше арменски - приятна изненада в менюто. Деликатният аромат на двайсетгодишния отлежал "Ной" просто допълни усещането за пълно блаженство, съпроводено от тихото припукване на дървата в камината.
 
Логично се учудихме защо в списъка от оригинални хрумвания за палачинки под общото заглавие "екзотични" липсва предложение за коняк. Останалите екстравагантни съчетания са "за ракия" (с шунка, яйца, кисели краставички, крема сирене), "за узо" (с моцарела, домати, зехтин), "за вино" (с пастърма, топено сирене, бяло сирене, ементал, цедено мляко), "за водка" (с аншоа, майонеза, кисели краставички) и "за бира" (с винервурст, пържени картофи, домати, гъби). Обяснението не закъсня – просто още не са я измислили, но това със сигурност ще се случи в някоя от следващите неделни утрини, докато всички са си вкъщи.

София, кв.Драгалевци
ул. "Нарцис" 58
За резервации:
02/ 9670807; 0886 620 766